Защо с мъжа ми ни се наложи да вземем кредит ?
С мъжа ми сме заедно вече почти 10 г. През всичко преминахме – и в студентско общежитие живяхме, и по квартири сме били, а когато се оженихме с помощ от родителите и спестено по студентските бригади в чужбина, взехме свое жилище. Не е нищо особено, но там свихме гнезденцето си и сме спокойни. Устроихме се с времето, родиха се децата.
Оправяме се някак, макар в големия град всичко да е по-скъпо и издръжката на 4-членно семейство е предизвикателство. Доскоро ползвахме една стара кола, завещание от брат ми, който замина в чужбина. Вършеше ни работа – колко багаж е пренесла, само тя си знае, но вече няма душа и ремонтите по нея стават все по-неизбежни и все по-скъпи. Решихме да се простим с нея и я продадохме на символична цена, колкото да не ни е в тежест. Почнахме да се оглеждаме с какво да я заменим. Автомобил задължително ни трябва, особено от есента, когато всяка сутрин возим децата до детска градина. Абсурд е да ги водя за ръчичка в дъжд и после в сняг. Каквито са болнави, веднага ще се разболеят.