Нека преди да започна тази статия да се разбере, че не правя политическа пропаганда, не искам да спечеля евтина популярност или пък да претендирам за нещо. Задавам един обикновен въпрос към политиците, медиите, гражданите и всички в тази държава и той е какво се случа с децата на България?
Започвам с последния трагичен инцидент свързан с Пламен Горанов, който се самозапали на 20.02.2013 г., а постфактом почина на 04.03.2013 г. в името на неговите твърди убеждения против кмета на Варна, Кирил Йорданов и икономическата групировка ТИМ. Прав ли беше Пламен да се жертва за каузата или не, какво накара тридесет и шест годишния мъж да си отиде от този свят и как ще продължим напред са все въпроси, които стоят на дневен ред ала малцина знаят правилния отговор.
Нещата излизат извън протестите и страстните събития от последните месеци. Това е поредният млад българин, който си отиде от белия свят и то против неговото желание. Какво трябва да се случи за да се спрат безумията в тази държава.
Всеки ден четем в пресата за осакатени, пребити и убити Българи но ефектът е нулев. Спомнете си имената Андрей Монов починал през (2007) Стоян Балтов – (2008) , сестри Белнейски (2006) и още много много други деца. Аз се питам има ли един, който да поеме отговорност и да каже, ДА аз също съм виновен за кончината на тези младежи.
Насилието и жестокостта се настаняват в десетки хиляди семейства и това не е просволутия балкански манталитет, за който някои журналисти говорят с охота, ами нищетата на народа, понасянето на тежки удари от самозабравили се милионери, милиционерски произвол, фатални лекарски грешки, енергийната мафия в това число и топлофикациите рекетиращи бедния гражданин с главозамайващи сметки в пълен разрез със стандарта на страната където минималната работна заплата е 310 лева, да не говорим за пенсии, майчински добавки и тем подобни.
Наркодилъри се разхождат необезпокоявано по кварталите, мобилните оператори лъжат с месечните сметки, мутрите се стрелят в центъра на София и то пред уважаемата съдебна палата, а децата на България си отиват безвъзвратно … Има ли сила, която да спре всичко това?
Днес вдигаме лозунги за Велико народно събрание, за граждански контрол и какво ли още не … Нямам претенцията да съм политически грамотен, но вярвам в демокрацията, това народовластие, което тъй или иначе не познахме през всичките тези години на импровизирания преход.
Полицията показва силата си само по митинги, съда мълчи за куп далавери на високо ниво, нагли колекторски фирми тормозят психически обществото, всеки втори нехранимайко става ТВ звезда с луксозен автомобил и тлъста пачка,а баба ми я съдят за 1500 лева парно. Единственото, което ми идва на ума е лозунга – Бог да пази България, защото ми писна да губим млади и преспективни хора.
В памет на загиналите деца на България!